Градовете се нуждаят от климатични убежища

климатични убежища

Глобалното затопляне е факт. Средната годишна температура на планетата днес е с 1,2ºC по-висока, отколкото през втората половина на 19 век. Най-новите данни показват, че лятото на 2023 г. в северното полукълбо е било най-топлото в слединдустриалната епоха. Затоплянето е глобално, но неравномерно – има региони с по-висок от средния ръст на повишаване на температурата. Такъв е случаят със средиземноморския басейн, който вече е достигнал 1,5ºC .

Поради генерираният топлинен излишък, средиземноморските градове са особено податливи на промените в климата. През нощта централните райони на градовете са по-топли, отколкото по периферията. Има множество причини за това задържане на топлина: автомобилен трафик по улиците, осветление, отделена топлина от сградите, ефективност на дренажните системи и др.

Въпреки че населението на градовете не е нараснало значително, излишната топлина е значително повече, поради по-високите температури. Топлинният излишък през деня, генериран от сгради и настилки, пряко засяга здравето на всички граждани.

Адекватни градски решения
Изправени пред предизвикателствата от изменението на климата, градовете предприемат все по-креативни мерки, които да намалят изпускането на парникови газове и да адаптират населението към новите условия.

Създаването на зелени площи е един от основните механизми за намаляване на топлинния излишък. Засенчването на пешеходните зони и ограниченият достъп на автомобили до централните градски части са допълнителни стимули за справяне с ефекта от задържаната и излъчена топлина. Това, разбира се, са само част от мерките, които се предприемат.

Преди няколко години се появиха така наречените „климатични убежища“. Това са закрити или открити пространства с отворен достъп, които, без да губят първоначалната си функция, предлагат нормални климатични условия – постоянен достъп до вода, контролирани температурни диапазони и др.. Тези убежища функционират като спасителни подслони за населението при екстремни температурни промени.

„Градски оазиси“ могат да бъдат както сенчести паркове с достъп до вода, така и библиотеки, обществени центрове, културни и спортни съоръжения и др..

За кого са климатичните убежища?
За да отговорят адекватно на нуждите на гражданите, обаче, „климатичните убежища“ изискват добро планиране и постоянни инвестиции. Убежищата трябва да са достатъчно на брой и разположени на правилните места в града. Тези параметри са строго индивидуални за всеки отделен град. Добър пример е Барселона, където са изградени повече от 220 „климатични убежища“, до които 90% от населението може да достигне за не повече от 10 минути пеша.

Моделите за „климатични убежища“ са съобразени както с най-уязвимото местно население (възраст, здравословно състояние или социален статус), но също така и с миграционните индекси и туристическа активност.

Туристите са особено уязвими
Външните посетители са силно уязвими, защото попадат в необичайна за тях климатична среда и нямат време за приспособяване. Туристите могат да се окажат, чисто технически, неподготвени за местните климатични условия (неподходящо облекло, липса на достатъчно вода, принудително излагане на екстремни температури и др.).

Обикновено моделите предвиждат равен достъп до „климатичните убежища“ както за местното население, така и за туристите. Но не е излишен въпросът: дали не са необходими по-специфични убежища, насочени изключително към нуждите на посетителите на града?

Разположението на такива климатични заслони трябва да е в туристическата част на града и да са предназначени за краткотрайни посещения. Самите исторически и културни обекти, които привличат туристи, биха могли да създадат такива зони с постоянен достъп до вода и контролирани температури. 92% от посетителите на културни и исторически забележителности в един град не са местно население.

Логистиката на тези „климатични убежища“, за бърз и лесен достъп, трябва да е оптимизирана чрез информационни карти, разположени на правилните места.

Тези видове заслони са особено необходими в страните от средиземноморския басейн, атрактивни плажни дестинации, където обаче посетителите не винаги са подготвени за нарастващата агресия от екстремни летни температури. Направено е много, но то все още не е достатъчно. Градовете, които трайно са адаптирали структурата си към новите климатични предизвикателства, са много малко на брой.

Осигуряването на климатично-туристически заслони трябва да бъде включено в градоустройствените планове на всички големи градове, за да е възможна оптимизацията и кондиционирането на публичните свободни пространства. Това не са препоръки, а отговорности на държавните и местните институции за намаляване на ефекта от глобалното затопляне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следваща публикация

Каскада от климатични кризи през 2024 г., поради феномена „Ел Ниньо“

пн окт. 9 , 2023
188 Изменението на климата и топлинните аномалии, които планетата преживява в последно време, могат да […]

Може да ви интересува

test 66