Екология и науки за околната среда не са едно и също нещо

Екология

Терминът „екологичен“ се използва за по-широко обозначаване на продукт или дейност, които „не са вредни за околната среда“. Екологията отдавна се разпознава като социално движение за защита на околната среда. Но екологията, като научна дисциплина, е много по широко понятие и предмет на дейност.

Като наука, екологията е тясно свързана с биологията, което ѝ разширява познанията за функционирането на екосистемите. За разлика от екологията, науките за околната среда изучават обществени, социални и производствени дейности, които влияят на естественото функциониране на природата. Следователно, това са две различни научни дисциплини.

Смесването на двете понятия предизвиква объркване в общественото познание за мястото ни, като хора, в природата.

Човекът е природа
Природата работи като един организъм и човекът е само една от неговите функции, която е в постоянно взаимодействие и зависимост с останалите. Промененото поведение на която и да е функция оказва влияние на поведението на всички други и на биосферата, като цяло.

Влиянието на даден вид върху цялата биосфера зависи от ресурсите, които са му нужни за растеж и развитие. При използването на тези ресурси, всеки вид генерира отпадъчен продукт, който също става функция на биосферата. Отпадъкът влиза във взаимодействие с останалите функции и, в зависимост от естеството си, оказва по-малко или по-голямо влияние върху биосферата.

Човешкият вид представлява много малка част от биосферата на планетата, но въздействието му върху баланса ѝ, е по-голямо от въздействието на всички други видове, взети заедно.

Прегръдката на инфраструктурата
Благоприятните условия и ресурси на планетата са определящият фактор за доброто развитие на човешкия вид. В последните 300-400 години наблюдаваме ускорен ръст на популацията, който генерира огромна инфраструктура, като функция на съществуване ни.

Ускореният ръст в последните 200 години не би бил възможен, без интензивното използване на изкопаеми горива и други природни ресурси. Сега си даваме сметка, че тези дейности са влияли и влияят пряко и косвено на стабилността на екосистемите на планетата. Това довежда и до нарушени функции на глобални биохимични цикли (на водород и азот).

Добивът на природни ресурси променя геологичния модел на Земята – изкопаемите грива се преструктурират в нещо, което не са били и се връщат като функция на биосферата. Новата им структура, обаче, противоречи на естествената еволюция на материята и се оказва неразпозната, като това нарушава баланса на взаимодействие между всички функции на биосферата. Добивът на изкопаеми горива променя инфраструктурата на подпочвените реки и депозити, което води до промяна на химическите характеристики и циркулация на сладката вода под и над земята.

Индустриите произвеждат материя (като пластмасата), която никога не е била функция на биосферата. Тази непозната материя влиза в конфликт с естествените процеси в екосистемите. Този конфликт се абсорбира от атмосферата и океаните, които го разнасят из цялата планета.

Природен лимит на растежа
Развитието на никоя популация обаче не е извън законите на природата. Нарастващата зависимост от енергийни източници за функционирането на обществените ни структури доведе до загубата на биологично разнообразие, тоест свръх развитието на един вид потисна развитието на много други видове, и природата, чрез отрицателна обратна връзка, поставя граници на нашето развитие.

Нашият вид може да заобиколи някои от тези ограничения, но не всички и не завинаги. Подобно на растежа на всяка бактериална, растителна или животинска популация, човешкото развитие неизбежно включва промяна на околната среда, така че двата процеса не могат да съществуват разделно. Въпросът е: как да посрещнем това предизвикателство?

Екологията се фокусира върху изучаването на процесите, които се случват при взаимодействието между естествените, биотичните и абиотичните фактори в екосистемите. Опитва се да открие модели, чрез които да разберем и предвидим степента на промяна в елементите на тези екосистеми. Но екологията не може да се справи с това сама.

За да опознаем напълно въздействието ни върху околната среда, трябва да комбинираме познания от различни научни дисциплини – екология, социология, икономика, география, история, геология и др. – които, взети заедно, са науките за околната среда.

Следователно говорим за различни дисциплини. Екологията представлява основен инструмент за науките за околната среда, но обхватът и прилагането на тези науки е върху различни аспекти на човешката екзистенция, за много от които екологията е неприложима. Екологията няма отговор на социални и икономически проблеми, например.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следваща публикация

Отпадъците от маслини са източник на енергия

вт окт. 31 , 2023
259 Фенолните съединения, като гваякол и сирингол, са универсални химически елементи, използвани в различни производства […]

Може да ви интересува

test 66