Да спасим жирафите

жирафите

Жирафът е иконата на африканските савани, но популацията му застрашително намалява. Подобно на други емблематични африкански животни, като слонове и носорози, жирафът е изправен пред редица предизвикателства в борбата си за оцеляване.

Проучване, публикувано в списание Global Change Biology, от научен екип от Doñana Biological Station – CSIC, Pennsylvania State University и Wild Nature Institute, показва, че ефективното прилагане на закона за защита на жирафите от бракониерство, е най-доброто решение за защита на популацията.

Жирафите са големи животни, поради което им е нужно голямо пространство, за да се чувстват комфортно. Жирафите живеят средно около 30 години и достигат полова зрялост на 5-та година. Бременността при женските е между 450 и 465 дни и раждат само едно жирафче. Това означава, че следващото потомство ще е след приблизително две години.

Бракониерство и климат
Причините за срива на популацията са три. Първата е незаконният лов, заради месото им. Втората е изменението на климата (суша, наводнения и пожари), което стеснява естествените им местообитания и генерира нови болести. И третата – все по-обширни райони от саваните са превърнати в земеделски площи.

За да разберат причините за намаляването на популацията и за да вземат мерки за опазването ѝ, учените, в продължение на десетилетие, проучват животните в районите около националния парк Тарангире в Танзания, източна Африка. Събраната информация се съпоставя с предишни проучвания, което генерира модел, симулиращ динамиката на популацията и риска от изчезване при различни сценарии за промяна на околната среда в продължение на 50 години.

Моделът тества серия от заплахи за устойчивостта на жирафите – разширяването на градските зони, нарушената връзка между местообитанията, промени в поведението и популацията на хищниците, честота и интензивност на валежите и прилагане на законодателството.

Правоприлагане
„Нашето проучване показва, че най-големият риск за намаляване на популацията и изчезването на жирафите, е неприлагането на закона за дивата природа, което води до увеличаване на бракониерството. Правоприлагането е основен инструмент за опазване на природата“, се казва в изследването.

Жирафите са притиснати от екстензивното животновъдство в местообитанията си, намиращи се извън националните паркове. Това принуждава жирафите да преминават по-големи разстояния, в търсене на храна и вода.

Научният екип препоръчва да се затегне прилагането на законодателството за дивата природа в териториите, разположени извън националния парк. Поминъкът на местното население също трябва да бъде защитен и опазен, което ще елиминира бракониерство като източник на доходи. Трябва да се защитят и пътеките за преход от едно местообитание до друго, създадени от жирафите. В момента тази естествена инфраструктура се разрушава от земеделски и промишлени дейности.

„Смятаме, че ако се приложат тези мерки, популацията на жирафите в района около националния парк Тарангире постепенно ще се увеличава и ще можем да възстановим този застрашен вид“, се казва в проучването.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следваща публикация

Екология и науки за околната среда не са едно и също нещо

пт окт. 27 , 2023
468 Терминът „екологичен“ се използва за по-широко обозначаване на продукт или дейност, които „не са […]

Може да ви интересува

test 66