Началото на 2025 г. бележи повратна точка в енергийните отношения между Европа и Русия. Отказът на Украйна да поднови договора си с руската газова компания „Газпром” доведе до окончателното спиране на потока на руски газ през нейната територия. Този факт, макар и очакван от анализаторите, генерира значителна несигурност в европейската енергийна панорама , особено в страните без пряк достъп до пристанища, които позволяват вноса на втечнен природен газ (LNG), като по този начин увеличава тяхната зависимост от наземните газопроводи.
Въздействието на съкращенията е неравномерно в Европа. Молдова, страна извън ЕС, е най-тежко засегната. Зависимият от руски газ сепаратистки регион Приднестровието е изправен пред сериозна хуманитарна криза със спиране на отоплението и топлата вода в средата на зимата. Междувременно Словакия и Унгария, основните ползватели на руски газ през Украйна в рамките на Европейския съюз (ЕС), са принудени да търсят по-скъпи алтернативи, като втечнен природен газ, внасян с кораби или доставка по тръбопровода Турски поток, който свързва Турция с Европа.
Турски поток се превърна в единствения сухопътен маршрут за руски газ за влизане в ЕС, ситуация, която засилва зависимостта на някои страни от Югоизточна Европа от тази инфраструктура. Австрия, от своя страна, вече беше спряла вноса на руски газ през Украйна месец преди подписването на договора, което я принуди да коригира енергийните си потоци от Германия и Турция.
Напрежение на европейския газов пазар
Европейският газов пазар, макар и по-добре подготвен от предишни кризи, не е лишен от напрежение. Цените на газа са във възходяща тенденция от средата на 2024 г., изострена от затварянето на украинския газопровод. Холандският индекс TTF, ключов за Европа, отбеляза ръст от 70% през 2024 г. Това увеличение има косвен ефект върху цената на електроенергията, където топлоелектрическите централи, работещи с газ, запазват важна роля.
В допълнение, подземните газови запаси в Европа, макар и на сравнително високи нива, могат да бъдат засегнати през следващите месеци. Тъй като зимното търсене бележи годишните върхови точки, европейските страни ще трябва да положат значителни усилия, за да попълнят запасите си през пролетта и да избегнат бъдещи проблеми.
Намаляването на руските доставки ускори европейските усилия за диверсификация на енергийните източници. Вносът на LNG от страни като Съединените щати, Катар и Австралия се е увеличил значително, като Русия също участва на този пазар чрез износа си по море. LNG обаче е много по-скъп от тръбопроводния газ, което намалява конкурентоспособността на европейската индустрия.
Анализаторите подчертават и спешността от прехода към възобновяеми енергийни източници. Въпреки че търсенето на газ в Европа е намаляло с 20% спрямо нивата преди руската инвазия в Украйна, зависимостта от газ за отопление и производство на електроенергия остава значителна.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) подчертава необходимостта от увеличаване на капацитета за съхранение и ускоряване на прилагането на устойчиви алтернативи за осигуряване на енергийна сигурност: слънчева и вятърна енергия, биогорива и др.
Разделения относно подкрепата за Украйна
Затварянето на украинския газопровод породи и политическо напрежение в ЕС. Държави като Полша показаха подкрепата си за Украйна, като предложиха допълнителна електроенергия, за да компенсират евентуални прекъсвания на тока, докато Унгария и Словакия разкритикуваха решението на Киев, като дори заплашиха с ответни мерки. Тази ситуация подчертава вътрешното разделение в рамките на ЕС по отношение на това как да се управляват отношенията с Русия и да се подкрепя Украйна в контекста на войната.
От друга страна, Русия пренасочи част от доставките си към Азия, особено за Китай, чрез газопровода „Силата на Сибир“. Този ход укрепва енергийните връзки между Москва и Пекин и частично намалява икономическото въздействие от загубата на европейския пазар.
Докато Европа се движи към по-диверсифициран енергиен пейзаж, прекратяването на руските доставки през Украйна бележи края на една ера на енергийна зависимост. Непосредствените предизвикателства включват поддържане на стабилност на доставките, контролиране на разходите за енергия и осигуряване на организиран преход към възобновяеми източници.
Настоящият сценарий също така подчертава значението на международното сътрудничество за преодоляване на енергийните уязвимости и изграждане на по-устойчива система. Междувременно спирането на руския газ служи като напомняне за това как геополитическите събития могат да предефинират глобалната пазарна динамика, засягайки както правителствата, така и потребителите.
