Кой притежава природните ресурси от Космоса

природните ресурси от Космоса

Стари и нови космически агенции, както и частни компании, насочват вниманието си към космическите ресурси, особено към минералите. Компании, като AstroForge, разработват програми за добив на ресурси от астероиди. А в рамките на програмата Артемис, НАСА предвижда добив и използване на природни ресурси от космически тела.

За да се легитимират тези начинания, на национално и международно ниво се извършват правни промени, които противоречат на основни космически права, приети с Космическия договор от 1967 г..

Тези нерегламентирани намерения генерират социални, икономически и екологични предизвикателства – разпределение на ползите, ролята на частния сектор, въздействие върху световната икономика, устойчивост на космическите дейности и защитата на околната среда.

Излезе ли от употреба Космическият договор?
Договорът за космоса от 1967 г. е първият обвързващ международен правен инструмент за принципите на космическото право. Той беше договорен от Комисията на ООН за използване на космическото пространство за мирни цели (COPUOS).

Договорът обявява космоса за открит за научни изследвания и използване от всички държави, независимо от тяхното икономическо развитие.

Член II постановява, че нито космическото пространство, като цяло, нито част от него може да бъде собственост на държава, организация или личност.

Закони за присвояване на космически ресурси
Формулировката на Член II от Договора за космоса не оставя място за тълкуване. През последните години, обаче, законодателните фактори в някои държави приеха закони, които позволяват експлоатация и присвояване на космически ресурси.

По време на президентството на Барак Обама, през през 2015 г., Конгресът на САЩ прие Законът за космоса, който дава право на собственост на всеки гражданин на САЩ на придобит по някакъв начин космически ресурс. Подобен закон беше приет през 2017 г. и от Люксембург. Той предоставя права на собственост върху космически ресурси на компании със седалище в Люксембург.

През октомври 2020 г. осем държави подписаха Споразуменията Артемида. По късно към тях се присъединиха още двадесет държави. Артемида, обаче, няма статута на международен договор и поради това не е законодателно обвързващ.

Споразуменията Артемида, всъщност, са опит да се съвместят претенциите за собственост на космически обекти с духа на Член II от Договора за космоса от 1967 г.. В споразуменията се казва, че „добивът на космически ресурси, по своята същност, не представлява национално присвояване“.

Гореспоменатите закони и Споразуменията Артемида са опит за легитимация на егоцентрично тълкуването на Член II от Договора за космоса. В него се забранява суверенитет върху космически тела, но не е упоменато какво се случва с техните ресурси. Именно този пропуск в Договора се използва за свободно тълкуване.

Тези тълкувания противоречат на общия дух както на Договора за космоса, така и на Договора за Луната от 1979 г.. Вторият съдържа формулировка на принципа за неприсвояване, като изрично посочва, че Луната и нейните природни ресурси не могат да бъдат ничия собственост, а са блага за цялото човечеството.

Нови правила
По-нови правни рамки, макар и необвързващи, като програмата „Космос 2030“, приета от Общото събрание на ООН през 2021 г., имат за цел по-голяма устойчивост и международно сътрудничество в космическите дейности.

Да се надяваме, че новите инициативи ще помогнат за приемане на нови законови разпоредби, регулиращи използването на природните ресурси от космоса така, че да останат всеобщо благо за човечеството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следваща публикация

Да спасим жирафите

ср окт. 25 , 2023
253 Жирафът е иконата на африканските савани, но популацията му застрашително намалява. Подобно на други […]

Може да ви интересува

test 66