Въпреки наводненията в Либия, които показват неотложността на мерките за климатичната криза, през 2023 г. Общото събрание на ООН запази учудващо мълчание.
Границата за нетни нулеви емисии вече има нови измерения, фиксиращи 2025 г.
Пламенната реторика на генералния секретар на ООН, Антонио Гутериш, за изход от хватката на изкопаемите горива, засягаше повече липсата, отколкото наличието на новаторски ангажименти и практики.
Но имаше и няколко позитивни съобщения от Ню Йорк. Ето пет от тях, които е важно да се отбележат.
1. Бразилия повишава климатичните си приоритети
Новият министър на околната среда на Бразилия, Марина Силва, обяви, че страната ще преразгледа климатичните си приоритети, приети при последния президент Жаир Болсонаро.
Амбициите на Силва са Бразилия да актуализира своте климатични ангажименти, така че да намали емисиите спрямо нивата от 2005 г. с 37-48% до 2025 г. и 50-53% до 2030 г..
„Казвам това, въпреки факта, че нашите исторически отговорности са несравнимо по-малки от тези на по-богатите страни“, каза Силва .
При еднаква база, настоящите климатични разчети са значителен напредък спрямо 2015 г., когато фиксираха намаление на емисиите само с 43% до 2030 г..
2. Колумбия се обявява против въгледобива
Колумбия и Панама се присъединиха към коалиция от правителства, поела ангажименти за постепенно премахване на енергията от въглища.
Решението на Колумбия да се присъедини към алианса Powering Past Coal е забележително, защото страната е шестият по големина износител на въглища в света.
„Тъй като енергията от въглища е на път да се превърне в нещо от миналото, ние работим за намаляване на зависимостта на нашата икономика от въгледобива“, каза колумбийският министър на енергетиката Омар Андрес Камачо.
Алиансът стимулира страните да спрат да строят въглищни електроцентрали и да премахнат съществуващите. То това не се отнася за въгледобива, по принцип, или за износа на въглища.
3. Франция се проваля с финансирането на GCF
Въпреки че участва в усилията глобалната финансова система за климата в развиващите се страни, Франция обяви само 4% увеличение на финансирането си в Зеления фонд за климата (GCF).
Тъй като други нации, като Обединеното кралство, също обявяват по-малко от 10% увеличение, фондът може би ще ограничи покритието си, за сметка на развиващите се страни.
4. Дания увеличава финансирането
Датското правителство увеличава капитала за финансиране на развитието, което ще му позволи да харчи повече за справяне с изменението на климата в развиващите се страни.
В момента Инвестиционният фонд за развиващите се страни (IFU) разпределя 268 милиона евро (285 милиона долара) годишно за финансиране на климата. Датското правителство иска, до 2030 г., това да се увеличи до 670-940 милиона евро (712-1000 милиона долара) годишно.
Увеличението на капитала се постига чрез финансиране от правителството с повече пари и чрез достъп до правителствена схемата за повторно отпускане на заеми.
5. Корпоративен натиск срещу изкопаемите горива
Коалицията от големи корпорации, We Mean Business, стартира нова кампания, която изисква незабавни действия от бизнеса и правителствата и предлага ръководни принципи за прекратяване на зависимостта от въглища, нефт и газ.
Съпътстващо проучване, проведено от We Mean Business, установи, че почти половината от анкетираните големи компании планират постепенно премахване на изкопаемите горива от своите производства до 2040 г..
