Автор: Сатурио Рамос
(Професор по физика, Университет на Севиля)
Хората са единственият вид, развил, базирано на интелект, научно познание, което използват както за добри, така и за лоши дела. Пример за тази дихотомия е, че въпреки предупрежденията на научната общност, че сме единственият вид от близо двата милиона идентифицирани на Земята, който е в състояние да се самоунищожи, повличайки след себе и милиони други видове, ние продължаваме да ходим по ръба на пропастта, която създадохме за малко повече от век – от началото на индустриалната революция.
Необходимостта от непрекъснат икономически растеж на тази нова ера доведе до свръхексплоатация на ограничените ресурси на Земята и огромна агресия и замърсяване на околната среда – суша, море и въздух. И сега природата ни казва: Стоп! – Път без изход.
Най-богатите замърсяват най-много
Логиката на тази глобална икономическо-политическа система изисква доминираща роля над природата, но това, освен че е несправедливо спрямо другите видове, е и невъзможно поради простата причина, че сме само незначителна част от тази природа. Ние сме зависими от нейните глобални закони, които позволяват на планета ни да функционира в продължение на 4,5 милиарда години.
Вторият закон на термодинамиката или законът на ентропията ни казва, че всеки процес на трансформация на енергия разгражда важна част от нея, генерирайки отпадъци с ниско енергийно съдържание или висока ентропия. И когато говорим, на годишна база, за 11,2 милиарда тона твърди отпадъци и 50 милиарда тона електронни отпадъци, става въпрос за непоносимо висока екологична, икономическа и социална цена.
Много безопасни планетарни максимуми вече са превишени, но големите глобални корпорации и техните политически съюзници от 50 години релативизират ситуацията, говорейки за спасителни нови технологии за решаване на проблема. Те дори не спазват споразуменията, подписани на срещи на високо равнище на ООН или рамкови конвенции за изменението на климата.
Причината за тяхната апатия, въпреки научните доказателства и ежедневната реалност за милионните инвестиции в стандарта на живот и инфраструктура (313 милиарда долара за 2022 г., според Доклада за взаимосвързани рискове от бедствия от 2023 г. на Университета на ООН). Просто е: поддържат системата, която ги прави по-богати с всеки изминал ден.
Докладът за световното богатство на Credit Suisse Bank обаче поставя под въпрос тази логика от социална гледна точка. От цялото възрастно население на света 1% от милионерите контролират около 50% от световното богатство, докато повече от 50% от това население, с по-малко от 10 000 долара, притежават само 1% от световното богатство.
Според ООН „най-богатият 1% от световното население отделя повече парникови газове от най-бедните 50%“. Но тези, които замърсяват най-много, не желаят да платят сметката.
Преминахме безопасните граници
В статия, публикувана в началото на 2020 г. в научното списание BioScience, 11 258 учени от 153 държави заявяват, че климатичната криза е настъпила, ускорява се и е по-сериозна от очакваното, заплашвайки естествените екосистеми и съдбата на човечеството.
Особено обезпокоителни са засилващите се необратими обратни връзки (атмосферни, морски и сухоземни) от климатични и природни модели, които биха могли да доведат до катастрофална „парникова Земя“, която е извън човешкия контрол.
Докладът за състоянието на климата за 2023 г. на същите автори, сега вече с повече от 15 000 учени, предупреждава, че е достигната връхната точка за толерантност в изменението на климата, а решенията, които даваме като отговор, са с незначителен напредък.
През май 2023 г. екип от 51 учени от цял свят публикува в списание Nature статия, в която определя количествено безопасните и справедливи граници – климат, биосфера, прясна вода, хранителни вещества и замърсяване в глобален и субглобален мащаб – за Земята. Седем от осемте количествено определени глобални безопасни и справедливи граници вече са преминати.
В Доклада за взаимосвързани рискове от бедствия на Университета на ООН от 2023 г. се предупреждава за шест повратни точки, които могат да имат необратими и катастрофални въздействия за хората и планетата: ускорено изчезване видове, изчерпване на подземните води, топене на планински ледници, замърсяване на въздуха, непоносима жега и непредвидимо бъдеще.
Изследване на Imperial College London, публикувано преди няколко дни в Nature Climate Change, заключава, че ако вредните емисии не бъдат намалени, прозорецът за затопляне с до 1,5°C ще се затвори преди 2030 г..
Според водещия автор на изследването, Робин Ламбол, „всяка част от градуса затопляне ще направи живота по-труден за хората и екосистемите. Това изследване е поредното предупреждение от научната общност. Сега на ход са правителствата.“
Не е безвъзвратно късно
През март 2023 г. 195-те държави-членки на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) представиха Шестия доклад за оценка. В него те потвърждават, че в света има достатъчно капитал за бързо намаляване на емисиите на парникови газове. Те вече са намалени, но е необходимо да бъдат намалени наполовина от сегашните си нива до 2030 г..
Необходими са промени в хранителната промишленост, енергийните системи, транспорт, градоустройство и земеделие, които ще доведат до нисковъглероден начин на живот и ще подобрят здравето и благосъстоянието на хората.
Учените са единодушни, че трябва да реорганизираме икономиките си с алгоритъм за задоволяване на основните нужди на всички хора, а не за прекомерно потребление от най-богатите.
Професорът в Лондонското икономическо училище и Автономния университет в Барселона, Джейсън Хикел, анализира в книгата си По-малко е повече, как намаляването на растежа ще спаси света:
Нуждаем се от страни с високи доходи, за да намалим прекомерното потребление на енергия и ресурси, да преминем бързо към възобновяема енергия и към посткапиталистическа икономика, която се фокусира върху благосъстоянието на хората и екологичната стабилност, а не върху постоянния растеж.
Ако имаме по-малко, може да е повече.