Въглеродното земеделие: опасения и перспективи

Въглеродното земеделие

Селското стопанство има голям потенциал за улавяне на въглерод благодарение на един от основните си компоненти: почвата. Различните селскостопански практики допринасят за увеличаване на съдържанието на въглерод в почвите и следователно за отстраняването му от атмосферата. Ефектът му за смекчаване на изменението на климата зависи от видовете практики (например обработка на почвата, засети култури и органично торене) и от това как и за колко време се извършва.

През 2021 г. Европейската комисия публикува декларация за устойчиви въглеродни цикли, с която установява мерки за справяне с настоящите предизвикателства на въглеродното земеделие и служи като за да модел, стимулиращ сектора да възприеме практики за улавяне на въглерод и намаляване на емисиите.

Въпреки че не е единственият възможен източник, ЕК представя новите практики като допълнителна възможност за приходи в селското стопанство, алтернативен източник за икономическо стимулиране чрез въглеродните пазари.

Взискателни и скъпи изисквания

В момента има два вида въглеродни пазари:

  • Пазари, регулирани в рамките на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, като тези, произтичащи от Протокола от Киото, който за Европейския съюз е система за търговия с емисии EU-ETS. Тези пазарни механизми се използват от компании и правителства, които са поели ангажименти за намаляване на емисиите.
  • Доброволните пазари се използват от компании, които търсят климатична неутралност на своята дейност в рамките на стратегията си за корпоративна социална отговорност. В тях фермерите могат да продават въглеродни кредити, така че компаниите, които ги придобиват, да компенсират своите емисии. Все още обаче при този вид пазари се срещат някои трудности при изпълняване на критериите.

За доброволните пазари са необходими допълнителни регулации, гарантиращи тяхната ефективност, както е при регулираните. Поради тази причина Европейската комисия предложи рамка за сертифициране при улавяне на въглерод с четири критерия (въглеродно отчитане, допълнителност, постоянство и устойчивост), които трябва да бъдат вземани под внимание при всяка установена въглеродна сделка.

Въглеродно отчитане

Какъвто и да е методът за оценка и проверка на улавянето на CO², той трябва да бъде прозрачен и общодостъпен. Въглеродната динамика в почвите е сложна и има променливи, които трябва да се вземат предвид.

Системите за мониторинг на въглерод могат да бъдат много скъпи. Комбинация от модели и директни оценки може да помогне за намаляване на разходите.

Проектът трябва да включва всички въглеродни компоненти, определени от Междуправителствения отдел по изменение на климата (надземна и подземна биомаса, мъртва дървесина, отпадъци и почвена органична материя).

Допълнителност

Обемът на погълнатия въглерод или намалените емисии трябва да бъдат допълнителният резултат в нивата в сравнение, ако липсваше проект. Това означава, че трябва да има предварителни оценки, за да се изгради т. нар. базово ниво, което не винаги е възможно или лесно.

Днес вече има публични политики като ОСП, които включват преходни модели.

Постоянство

В случай на проекти, които включват поглъщане на въглерод, е необходимо да се гарантира, че въглеродът остава заключен дългосрочно или, ако това не е възможно, да се определи кога ще се изпусне отново в атмосферата.

Следователно тези проекти трябва да администрират темпоралността на въглеродното изолиране или, ако това не е достатъчно, да определят мерки за справяне с проблема за дългосрочно задържане.

Устойчивост

Въпреки че улавянето на въглерод е задължително решение в настоящия климатичен контекст, не трябва да се финансират мерки с отрицателно въздействие върху други аспекти, като загуба на биоразнообразие и замърсяване на почвата.

Когато разходите надхвърлят печалбите

Селско стопанство с улавяне на въглерод е възможност за допълнителни икономически субсидии, въпреки че е важно да се претеглят плюсовете и минусите. Въпреки че въглеродните пазари изглеждат много привлекателни на пръв поглед, те могат да доведат до разходи и задължения, които да надхвърлят приходите.

От друга страна, трябва да си даваме сметка, че въглеродните пазари помагат на трети страни да компенсират своите емисии, тоест да продължат да отделят, което не означава, че общите емисии ще бъдат намалени. Следователно те са гъвкав механизъм, но не трябва да освобождават от задължения или ангажименти за глобален резултат. С други думи, целта е да се постигнат нулеви нетни емисии, а основните емисии идват от използването на изкопаеми горива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следваща публикация

Какво губим, като ограничим разливите на реките

пн мар. 11 , 2024
404 Автори: Алберто Ромеро Бланко (Преподавател в университета в Алкала, Мадрид, Испания) и Алваро Алонсо […]

Може да ви интересува

test 66