Какво губим, като ограничим разливите на реките

Автори: Алберто Ромеро Бланко (Преподавател в университета в Алкала, Мадрид, Испания) и Алваро Алонсо Фернандес (Професор в университета в Алкала, Мадрид, Испания)

Древните египтяни с нетърпение очаквали сезонните разливи на река Нил, знаели, че това явление е съпроводено с наторяване на околните ниви и просперитет. Поради тази причина Нил бил дълбоко уважаван и почитан.

Днес отношенията ни с реките се обърнаха на 180°. Възприемаме ги като враждебни обекти, които трябва да бъдат опитомени и ограничени, в противен случай те могат да полудеят и да унищожат земеделски земи и инфраструктура.

За да намалим разливите и да предотвратим достигането на водата до заливните територии, изградихме язовири, могили, диги, бентове и канализирахме реките. Оказва се, че тези мерки не само са недостатъчни пред природното явление, но често са и фактор за повишени цикли и интензивност на наводненията.

Тези практики са променили драстично геоморфологията, химията и функционалността на реките и съседните заливни низини, което е довело до намаляване на биоразнообразие и загуба на ползите, които тези екосистеми предлагат на човешката популация.

Изкуствените бариери, които прекъсват нормалния път на реките, могат да увеличат наводненията. На изображението: язовирът Pontón de la Oliva на река Лозоя (Мадрид)

Ползите от сезонните разливи
Сезонните речни разливи регулират екосистемите на реките и заливните низини. Едно от основните им предимства е предотвратяване на екстремни наводнения, тъй като натрупването и задържането на вода в заливните низини намалява скоростта и нивото на водния поток на реката.

Сезонните разливи регенерират околните влажни зони, създават разнообразни местообитания за животни и растения, и презареждат подземните водни депозити – много важен ресурс за напояване на земеделските култури.

Сезонните разливи действат като средство за транспортиране на седименти, органична материя и хранителни вещества между водните и сухоземните екосистеми.

Когато една река прелее, утайките на органични и неорганични вещества, които тя носи, се отлагат върху заливните равнини, променяйки морфологията на почвата – правят я по-плодородна и устойчива. Семената, носещи се от течението, попадат в среда с оптимални условия за покълване.

Крайречната растителност и здравето на реките
Свързаните с реките заливни низини имат потенциала да поддържат разнообразна крайречна растителност, която от своя страна влияе положително върху функционирането и структурата на реките.

Крайречните гори действат като интерфейси, регулиращи трансфера на материя и енергия между съседни сухоземни и водни системи. По този начин те филтрират и буферират наноса от седименти, хранителни вещества и замърсители, получени от човешки дейности. Тези функции са от съществено значение за регулиране на качеството на водата и предотвратяване на еутрофикация – недостиг на хранителни вещества.

Сезонните разливи могат да намалят риска от екстремни наводнения. Наводнение на град Улм (Германия) от река Дунав.

Крайречната растителност е препятствие за екстремните наводнения, контролира ерозията на почвата и поддържа цикъла на хранителните вещества, осигурявайки растителни остатъци, които служат за храна и подслон на водни и сухоземни организми.

Растителността регулира светлината, проникваща в реката, стабилизира температурата на водата, от която зависят множество животински видове и ограничава разпространението на вредни водорасли и цианобактерии.

Да възстановим здравето на реките
Следователно сезонните разливи играят основна роля за поддържането на здравето на реките, заливните равнини и ползите за хората от тях. За съжаление, модификацията и прекомерната експлоатация на тези екосистеми, и ограничаване на разливите води до деградация на речните системи.

За да се обърне тази тревожна тенденция, е необходимо да се предприемат мерки за възстановяване на естествения цикъл на реките. Ако искаме отново да имаме здрави реки, първата стъпка е да им дадем повече пространство, като осигурим и поддържаме заливните низини.

Друго препятствие, което променя функционирането, разрушавайки цикъла на реките и което може да предизвика екстремни наводнения, са изкуствените бариери и бентове.

Адаптирането или планираното премахване на тези инфраструктури е основно изискване за възстановяване на речните екосистеми, които са описани от Европейския съюз в Стратегията за биологичното разнообразие .

Връщането на реките и заливните низини към естествения цикъл означава възстановяване на сезонните разливи, без да се излага на риск човешката популация Това ще ни позволи да се възползваме от благата, които тези екосистеми произвеждат и в същото време ще осигури на реките устойчивост пред изменението на климата и други надвиснали екологични предизвикателства.


Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative CommonsЩракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на испански език).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следваща публикация

Науката се приближава до възкресение на вълнестия мамут

пт мар. 15 , 2024
237 Вълнестите мамути са били една от най-многобройните популации от животни в ледниковата епоха – […]

Може да ви интересува

test 66