Автор: Педро Линарес
Професор по индустриална организация във Висшето техническо училище ICAI, Universidad Pontificia Comillas
Пиша тази статия минути след като COP28 най-накрая приключи със споразумение, което много страни смятат за историческо. За първи път споразумение на Конференция на страните по изменението на климата включва препратка към необходимостта от изоставяне на изкопаемите горива или по-скоро „преминаване към евентуалното им изоставяне“.
Значителна част от страните обаче (а и голяма част от гражданското общество) се съмняват в ефективността на споразумението поради липсата на твърд ангажимент за намаляване на емисиите, недостатъчно финансиране, разчитане на „преходни горива“ (предимно газ) и особено липсата на достатъчно воля за окончателно скъсване с изкопаемите горива. Тази липса на конкретност и твърдост беше очаквана, предвид необходимостта от одобрение на текста с пълен консенсус и удовлетворяване на исканията на всички страни.
Тези колебания се засилват от мнението на председателя на конференцията, според което „няма научни доказателства за необходимостта от отказ от изкопаеми горива, за да бъде ограничено повишението на глобалната температура до 1,5ºC. Отказът ще ни върне обратно в пещерите.“ Впоследствие Ал Джабер се опита да излезе от ситуацията, казвайки че е бил разбран погрешно, че изоставянето на изкопаемите горива е деликатен процес – не по отношение дали, а как и кога.
Потреблението на изкопаеми горива продължава да нараства
За да разберем мащаба на необходимата промяна, нека първо кажем каква е настоящата ситуация.
Графиката по-долу показва доколко актуалното енергийно потребление зависи от изкопаемите горива: повече от 80% от нужната ни енергия идва от газ, въглища и нефт.
Макар и с тенденция към намаляване (предимно петрола), потреблението на изкопаеми горива продължава да е високо, въпреки нарастването и конкуренцията на възобновяемите енергийни източници.
Следователно отказът от изкопаеми горива не означава поддържане на низходящата тенденцията, а тотален срив в потреблението. Очевидно е, че решението изисква много повече от думи, записани в „историческо споразумение“.
Важно е да се уточни, че делът на изкопаемите горива също така е географски обусловен: зависимостта на Близкият изток е 99% (като потребление, но също и като двигател за икономиките им), на Латинска Америка – 60%, а на Европа – над 70%.
В региони с най-висок ръст на потребление на енергия (Азиатско-тихоокеанския регион) изкопаемите горива имат дял от 85%. Отказът от въглища е по-лесно за Америка или Европа, но не и за Азия или Африка.
Увеличаването на възобновяемите енергийни източници не е достатъчно
Испания почти изостави въглищата, които са само 2,6% от потреблението, но газът е 25%, а петролът 42%. От 1990 г. насам, въпреки голямото увеличение на възобновяеми източници, потреблението на изкопаеми горива е спаднало от 77% на 67%.
Това показва, че увеличаването на възобновяемите енергийни източници не е достатъчно, за да замени изкопаемите горива.
Възобновяемите енергийни източници се използват главно в електроенергийния сектор, но електроенергията представлява сравнително малка част (25%) от крайното потребление. За да могат възобновяемите енергийни източници наистина да заменят изкопаемите горива, от съществено значение е да се намерят вектори (като водород), които позволяват преобразуването на възобновяемата електроенергия в използваем ресурс за промишлеността и тежкия транспорт.
Възможна ли е голяма промяна за кратко време?
Промяната, която е нужна в енергийните ни системи, за да се откажем от изкопаемите горива, е колосална и трябва да бъде извършена в много по-кратки срокове, отколкото сме правили други енергийни реформи. Възможна ли е тази промяна, но без връщане в пещерите? Технически да.
Множествени сценарии на Международната агенция по енергетика показват, че е възможна замяна на изкопаемите горива с алтернативни източници – ядрена енергия, биомаса и горива, базирани на възобновяем водород. Всички те са технически доказани и много от тях вече са конкурентни.
Това обаче изисква не само желание, а определени действия:
Първо: трябва да сме наясно, че не цялото намаляване на емисиите ще е следствие от технологично заместване – голям дял трябва да дойде от икономия на енергия, което означава промяна на поведението ни и консуматорския модел. Ще са необходими някои жертви, без това да ни отвежда в пещерите. И ще бъде скъпо.
Второ: в допълнение към технологичното заместване са необходими политики, които го насърчават. Графиката по-горе показва, че ако поддържаме настоящите си политики (сценарий STEPS), делът на изкопаемите горива през 2050 г. ще продължи да бъде голям: потреблението на нефт и газ ще е на сегашните нива, а на въглища – намалено наполовина. Това очевидно не би позволило магичните 1,5ºC.
Трето: нуждаем се от проучвания и иновации, които да направят цената на алтернативните източници поносима. В момента водородът струва много повече от газа или въглищата. Електрическото задвижване на превозни средства все още е несъвместимо с тежкотоварния, сухопътен транспорт, самолетните превози и корабоплаването.
Четвърто: трябва да сме наясно, че нуждите на потребителите са много различни. Не е едно и също да се откажеш от изкопаемите горива, ако си жител в град с електрифициран обществен транспорт и без голяма разлика между летни и зимни температури, отколкото в трайно студен, отдалечен или селски район с ниски доходи.
Следователно, да, възможно е да се откажем от изкопаемите горива, без това да ни върне в пещерите, но за целта се изисква много повече от споразумение като това в Дубай.
Имаме нужда от много реализъм, иновации, разбиране на разнообразието от ситуации, пред които са изправени потребителите, ясен ангажимент за икономия на енергия и политики, насърчаващи всички решения. А това отнема време и пари. Пари, които разбира се, си струва да се похарчат, за да избегнем щетите от изменението на климата. И времето, което е все по-малко, но с което трябва да знаем как да жонглираме възможно най-интелигентно, за да стигнем успешно до там, където сме тръгнали.
Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на испански език).
