Автор: Матю Барлоу
(Професор по климатични науки, UMass Lowell)
В средата на януари 2024 г. изключително студен арктически въздух и сурово зимно време нахлуха в обширни райони на САЩ, счупвайки рекордите за ниски температури от Монтана до Тексас. Десетки милиони хора бяха засегнати от опасно ниските температури, а снежните бури имаха сериозни последици за Големите езера и североизточните региони.
Тези тежки студени явления възникват, когато полярните вихри преминават по границата между арктическия и по-умерения въздух и спускайки се на юг, носи студения арктически въздух в региони, в които това е необичайно.
Друг аспект на тези събития е, че те често се случват във връзка с промени в други, по-високи въздушни течения – стратосферният полярен вихър, голям въздушен поток, движещ се около Северния полюс в средните нива на на стратосферата.
Когато този стратосферен вихър се дебалансира или увеличи обема си, той може да дестабилизира полярните вихри, изтласквайки ги на юг.
Не, студът не противоречи на глобалното затопляне
След като на Земята беше регистрирана най-горещата (2023) година в историята, може да изглежда изненадващо, че се появявар рекордни студове в някои райони. Но дали това рязко застудяване противоречи на причиненото от човека глобално затопляне? Като учен по атмосферата и климата, мога да ви кажа абсолютно и недвусмислено, че не е така.
Нито едно метеорологично събитие не може да докаже или отхвърли глобалното затопляне. Много проучвания показват, че броят на екстремните студове очевидно намалява с глобалното затопляне, както се предвижда и разбира от физическите закони.
Дали глобалното затопляне може, противно на очакванията, да играе някаква поддържаща роля в интензивността на тези събития е открит въпрос. Някои изследвания показват, че е така.
Студената вълна от февруари 2021 г., която сериозно засегна електрическата мрежа на Тексас, също беше свързана с разтегнат стратосферен полярен вихър. Моите колеги и аз предоставихме доказателства, които предполагат, че промените в Арктика , свързани с глобалното затопляне, са увеличили вероятността от подобни вихрови смущения. Ефектите от засиленото затопляне на големи географски ширини в Арктика, известно като арктическо налягане върху регионалната снежна покривка и морския лед, могат да променят метеорологичните модели, които от своя страна да доведат до разтегнат полярен вихър.
За големи райони на САЩ, Европа и Североизточна Азия, въпреки че броят на тежките студове очевидно намалява – както се очаква при глобалното затопляне – не изглежда обаче, че тяхната интензивност намалява, въпреки бързо затопляне на арктическите източници.
Така че, докато светът може да очаква по-малко тежки студове в бъдеще, много региони трябва да останат подготвени за изключителни студове. По-доброто разбиране на влиянието между повърхностните условия в Арктика, стратосферния полярен вихър и зимното време в средните ширини би подобрило способността ни да предвиждаме тези събития и техния интензитет.
Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).
