За по-устойчива Арктика в епохата на климатичните промени

За по-устойчива Арктика

Автор: Елена Конде Перес
Професор по международно публично право в Университета Комплутенсе в Мадрид

Арктическият регион, със своята девствена, мистериозна и завладяваща природа и видове, се идентифицира във въображението ни с крайния север на планетата. Но циркумполярният север, освен че е красив и завладяващ, е сложен в геополитическо, хуманитарно и икономическо отношение.

Геополитически регионът включва осем държави: Руската федерация, Канада, Норвегия, Дания, САЩ, Швеция, Финландия и Исландия. Всички те имат свои специфични икономически и политически характеристики, а географски се разполагат на три континента: Северна Америка, Европа и Евразия. Пет от арктическите държави граничат със Северния ледовит океан, което им дава привилегирована стратегическа позиция, известна като „Арктика 5“.

Осемте арктически държави са членове на регионален политически форум –Арктическия съвет. В резултат на войната в Украйна обаче седем от тях преустановиха участието си в този политически форум, като форма на несъгласие с агресивното поведение на Русия.

Икономически тези държави са разнообразни. Някои от тях са с едни от най-високите стандарти на живот на планетата, силно индустриализирани и с напреднали технологии. Въпреки това, поради екстремните климатични условия на региона, пред тях съществуват редица предизвикателства.

В повечето арктически страни традиционните икономически практики и начин на живот на местното население, са силно обвързани с дивата природа.

В тази връзка Арктическата зона е с разнообразни и стабилни екосистеми, някои от които и до днес остават недокоснати от човешка намеса. Но прогресивното завладяване на т. нар. „празни пространства“*, се смята за нещо естествено и нормално от големите корпорации и отделни егоцентрични богаташи. Това екологично недоразумение е във фокуса на испанската режисьорка Изабел Койсет във филма ѝ „Никой не иска нощта“ (2015 г.).

Истината е, че Арктическият регион не е и никога не е бил „празно пространство“, а винаги е имал свое местно население отпреди 20 000 години. Местните общности се „срещнаха“ с общности, дошли от други географски ширини, като най-засилен е контактът по времето на арктическите изследователски мисии между 18-ти и 20-ти век.

Тези контакти изправиха пред многобройни предизвикателства инуити, саами, алеути, атабаски, гвичини и множеството местни популации в Русия. Общностите в региона ежедневно водят борба за своето оцеляване, идентичност, колониализъм и асимилация. А днес към всичко това се добавят и драматичните последици от изменението на климата.

Промяна на климата и повишената човешка дейност

В резултат на глобалното затопляне, недостъпната преди Арктика, вече не е толкова недостъпна, което предоставя възможности за по-лесно достигане до ресурси, по-лесна търговска навигация или разполагане на военни бази.

В същото време не си даваме сметка, че бързото топене на Арктика поставя под натиск не само местните общности и екосистеми, но и цялата човешката популация, водейки я към собствения ѝ край.

Изкопаеми горива, добив на минерали, транспорт и туризъм – в Арктика се отчита значително нарастване на човешката дейност. Оправданието, че това води до безпрецедентно нарастване на глобалното икономическо развитие, по никакъв начин не оправдава мащабните екологични и социални осакатявания на региона.

Икономическото развитие обикновено се основава на две предпоставки: техническа осъществимост и рентабилност, без да се вземат предвид обаче устойчивостта на дейностите.

За по-устойчива Арктика

Европейският проект Н2020 JUSTNORTH, ръководен от Университета в Упсала (Швеция), има за цел да промени бъдещето на Арктика за устойчиво развитие на политическите и икономическите модели.

Екипите в проекта са изготвили 17 документа, които да се прилагат като регулаторната рамка на икономическите и политическите дейности в Арктика. Всички заинтересовани страни и носители на права в региона са запознати с тях.

Политическите документи разглеждат наболели въпроси като: участието на местните общности при вземането на решения за постигане на устойчива Арктика; справедливост в системите за екологична и социална оценка; управлението, използването и собствеността върху природните ресурси и биоразнообразието; въздействието на устойчивостта на планирането за арктическата земя и морските пространства; въздействието на изменението на климата върху регулаторните решения на управленските институции в региона.

Икономическите документи регулират: управлението на енергийния сектор и добива на ресурси;  социалните, екологичните и геополитическите параметри на транспортната дейност; минно дело и промишлен риболов; туризъм и свободно време; социални услуги и развитие на местните общности.

В края на септември е изработен доклад с препоръки за изграждане на интегрирана арктическа политика на Европейския съюз. Работата по проекта потвърждава, че с подходящи регулаторни рамки в Арктика е възможен алтернативен модел на развитие – устойчив и адекватен за опазването на уникалните екосистеми и местните общности.


* „Празни пространства“ – този термин се използва в международното право, за да означи регионите, които никога не са откривани от Арктически експедиции, но винаги са имали местно население, живеещо там от хилядолетия.


Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на испански език).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следваща публикация

Дупката в озоновия слой достигна рекордните 26 милиона квадратни километра

чт окт. 5 , 2023
218 Дупката в озоновия слой над Антарктида се е увеличила през тази година, достигайки рекордните […]

Може да ви интересува

test 66