Регионът на Сиатъл може да е бил ударен от масивно земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер преди 1100 години, след като поредица от скрити разломи са се разкъсали едновременно, се твърди в ново проучване, публикувано в списание Science Advances. Бедствието, сполетяло Сиатъл е било много по-разрушително, отколкото досега се предполагаше.
Знае се, че регионът Пюджет Саунд, включващ Сиатъл, Такома и Олимпия, е бил обект на масивни земетресения в миналото. Разполагаме с геоложки доказателства, според които най-малко два силни труса, с магнитуд над 7 по Рихтер, са се случили между 900 и 930 г. сл. н. е.. Едното е било в Сиатълската разломна зона (SFZ), разположена под и около града, а другото в разломната зона Садъл Маунтин (SMFZ), югозападен Вашингтон.
В новото проучване изследователите са анализирали фосилни останки от дървета, останали след бедствията и установяват, че геоложките размествания в двете зони са се случили или едновременно, или за много кратък период от време. Ако двете освобождавания на тектоничните плочи са били едновременни, означава, че говорим за много по-мощно земетресение от познатите симулации. Ако подобна геоложка активност се случи в момента, 4 милиона души ще бъдат потърпевши от бедствието.
Радиовъглеродното датиране на фосилите от дугласка ела (Pseudotsuga menziesii) констатира, че дърветата са умрели в рамките на период от шест месеца, някъде между 923 и 924 г. сл. Хр..
Тази времева рамка предполага, че земетресенията са причинени от аналогични движения на тектоничните плочи, което увеличава вероятността те да са се случили едновременно. При това положение бихме имали земетресение с магнитуд между 7,8 и 8 по Рихтер. Ако обаче са били две различни земетресения, всяко едно от тях би било с магнитуд между 7,3 и 7,5 по Рихтер.
Разликата може да не изглежда толкова голяма от едно едновременно земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер, но не е така, защото сеизмичната активност се измерва с логаритмична скала, при която разликата в мощността между 7 и 8 по Рихтер е 10 пъти.
Тектоничните плочи в двете разломни зони са много плитки, което означава, че земетресенията, породени от освободеното напрежение, могат да бъдат много разрушителни.
Едновременното освобождаване на плочите вероятно би причинило най-мощното земетресение, на което разломите в региона са способни.
През март изследователи от компанията за моделиране на природни бедствия Temblor откриха доказателства на остров Бейнбридж, близо до Сиатъл, които предполагат, че в по-ново време силно земетресение е ударило Puget Sound – преди около 200 г..
Въпреки всичко казано, най-опасната сеизмична заплаха за Сиатъл си остава зоната на субдукция Каскадия (Cascadia subduction zone (CSZ)), масивна разломна линия, която се простира на приблизително 620 мили – от остров Ванкувър, Канада, до Северна Калифорния. CSZ е в състояние да генерира земетресения с магнитуд около 9 по Рихтер, като мощният трус от 1700 г. в северозападната част на Тихия океан.
