Автор: Алекс Фарнсуърт
(Метеоролог)
През последните 500 милиона години нашата планета е претърпяла общо пет масови изчезвания. Едно от тях – пермо-триаското масово измиране – довежда до смъртта на приблизително 90% от видовете на Земята.
Повечето от тези събития съвпадат с образуването на суперконтинент, когато тектоничните плочи на Земята бавно се събират.
Според учените континентите на Земята ще се съединят слеят след 250 милиона години, за да образуват суперконтинента Pangea Ultima. Според изследване, което проведох с колеги от университета в Лийдс и Северозападния университет в САЩ, условията на Pangea Ultima ще бъдат твърде негостоприемни за повечето бозайници, за да оцелеят.
Образуването на този суперконтинент ще доведе до повече вулканична активност и остарялото слънце ще излъчва засилена радиация към Земята. Това ще повиши значително температурите на земната повърхност, превръщайки голяма част от континента в огромна, гореща пустиня.
През най-горещите месеци от годината температурите ще надвишават 40℃ в по-голямата част от суперконтинента, като в много области ще надвишават и 50℃.
Ще стане горещо
В момента бозайниците могат да оцелеят на приблизително две трети от земната повърхност. След съединяването на континентите, без промяна на други фактори, нашето моделиране показва, че средната годишна температура на сушата ще се повиши от преди индустриалната епоха приблизително с 24℃. Тази промяна би намалила обитаемите зони на Земята до едва 54%.
Основната причина за това повишаване на температурата ще е разположението на Pangea Ultima – екваториалната зона. Но и различни други фактори, като разликите в надморската височина на земята (по-високата земя обикновено е по-хладна), липсата на ледени покривки и променените модели на растителността, също ще повлияят за повишаването на температурите.
Нашите оценки показват, че когато Pangea Ultima се формира, Слънцето ще бъде с 2,5% по-ярко от сега. Тази повишена слънчева интензивност допълнително ще повиши средната температура на сушата на Земята до 25℃ от прединдустриалната епоха, оставяйки само една четвърт от повърхността на планетата обитаема.
Нещо повече. Концентрациите на CO² в атмосферата могат да достигнат приблизително 613 части на милион (ppm), в сравнение с типичното фоново ниво от около 420 ppm днес. Това повишаване на нивата на CO² би довело до средни температури на земната повърхност, вариращи с повишения от 30℃ до 35℃ от прединдустриалната епоха, което допълнително ще намали обитаемостта на Земята с между 8% и 16%.
Ако вземем предвид дневните максимални температури и екстремните метеорологични явления, тогава температурите потенциално биха могли да се повишат над 60℃ в някои региони.
Негостоприемни условия
Ключът към успеха на бозайниците от времето на динозаврите се крие в тяхната адаптивност. Те имат способността да регулират телесната си температура, независимо от промените във външната среда.
Например, хората се охлаждат по време на горещини чрез изпотяване, кучетата слехтят с езика си, през който освобождават топлината, а слоновете излъчват топлината през ушите си.
Когато температурата на въздуха е по-висока от телесната температура, тялото се стреми да отдели топлината, което води до прегряване. Продължителното излагане на такива условия може да доведе до топлинен удар или трайно да увреди мозъчната дейност.
Бозайниците могат да издържат само на определен температурен диапазон. Когато температурата по „сух термометър“ (измерена със стандартен термометър) надвиши 40℃ или когато температурата по „мокър термометър“ надхвърли 35℃ (долна граница при висока влажност), ситуацията става опасна. Скорошни изследвания дори предполагат, че границата на температурата по „мокър термометър“ за хората и повечето бозайници, е по-ниска – около 31,5℃. Излагането на такива температури само за шест часа, дори и да сте на сянка, дори и да се охлаждате с вода и с вентилатор, може да доведе до смърт.
Някои бозайници имат дори по-ниски температурни прагове. Северноамериканските лосове, например, имат критичен температурен праг по „мокър термометър“ от 17℃ при безветрие и 24℃, ако е ветровито.
Имат ли шанс бозайниците?
Бозайниците са издържали на затопляне на климата в миналото, като при палеоцен-еоценския термален максимум (PETM) преди приблизително 50 милиона години, когато повърхностната температура на Земята се е повишила с около 5℃. Но има някои важни разлики, които трябва да се имат предвид при формирането на Pangea Ultima.
Първо, PETM е бил сравнително кратък, с продължителност от около 100 000 години. След това температурите постепенно са спаднали до по-обитаеми нива. За разлика от тогава, при Pangea Ultima периодът на затопляне ще продължи десетки милиони години, преди континентите отново да се разделят.
Второ, по време на PETM разположението на континентите е позволявало на бозайниците да се придвижват по-лесно към по-хладни региони близо до полюсите, за да избягат от екстремната топлина. При Pangea Ultima по-голямата част от сушата ще бъде разположена в тропиците, с огромни непроходими пустини, покриващи голяма част от вътрешността на суперконтинента. Това ще е предизвикателство за бозайниците, при което преместването им към по-хладни региони ще се окаже почти невъзможно.
Тектониката е имала основна роля в оформянето на еволюцията на живота на нашата планета и ще продължи да го прави. Коя форма на живот ще бъде доминираща, ако бозайниците изчезнат, можем само да гадаем.
Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).
